Става въпрос за любов.
Може би е вярно, че повечето жени не биха били привлечени веднага от мъж, който им дава властта над себе си. И мисля, че има две причини за това - биологична и емоционална.
Биологичната е ясна. Някаква част от жената все още е "програмирана" да търси най-силния мъжки, за да продължи рода. Обикновено тези "мъжкари", тези самци на новото време са екструверти, шумни, мачо, способни на големи думи, които впечатляват. На първо време, разбира се, но нали говорим именно за него. Обикновено мъжете, които ти дават не думи, а себе си са по-тихи, по-незабележими. Някак логично е да минат на втори план, дори да отблъснат в началото, когато води инстинктът.
Емоционалната причина е любовта. Мъжете, които ти дават себе си не винаги я декларират лесно или както искаш ти; понякога дори не могат да я изрекат. И жените, още неопознали човека, не успяват да разберат, че мълчанието му е пълно с думи така, както думите на някои мъже, толкова лесно разпилени веднага са пълни с липса на...всичко.
Първо се влюбваме с очите и ушите, трябва време да се разбере, че думите, които са ни привлекли са празни, пусти, кухи. Трябва време човекът, който обича от все сърце, който ти подарява това сърце, да покаже тази обич с дела и ти да разбереш, да усетиш тази любов с душата си. И тогава, оставайки сам пред истината, пред голямата обич на другия, ти се смиряваш. Вече не мислиш, че той е слаб, че ти дава себе си, а виждаш колко силен и уверен в любовта трябва да е, за да ти се отдаде така. И повярвайки в тази любов, жената се влюбва.