Честно казано, изобщо не вярвам, че ти ще вземеш някакво решение. По-скоро ще чакаш да се стигне до някаква естествена развръзка, един вид деус екс макина и после ще се направиш, че това, което е станало всъщност е било това, което си желала. Дали ще е добре за теб или не...честно казано, пет пари не давам.
Но ще те репликирам само за едно, защото НЕ Е ВЯРНО - "-нито аз ще заобичам единия...". Не е така. Понякога обичта, която получаваш може да е толкова силна, че след време давайки си сметка да се влюбиш истински. Ще ти цитирам едно стихотворение, което отлично го олицетворява.

Такава власт над себе си ми даваш,
че аз стоя изтръпнала, безмълвна.
…Косите ми със светлина са пълни,
от устните ми капе мед и вино,
огньове еньовденски, сини
играят на прострените ми длани…
Не е то страст,
не е желание
ако ти нося болка, ще я вземеш;
и смърт да съм дори-ще ме приемеш.
Мълчиш.
А цялата земя крещи: Обичам те!

И аз, владетелката, тихо коленича
и гордостта ми като дреха пада…
Такава власт над себе си ми даде,
че ти се покорих.