Здравейте пак.
Бих искала да чуя мненията ви по това.
Най-накрая след близо 5 години от решението за развод по взаимно съгласие, реших да подам искова молба за увеличаване на детската издръжка от настоящите 50 лева на дете, която баща им плащаше, или по-скоро не плащаше, на двете ни деца, на навършени 14 и 17 години. Казвам не плаща, защото с разправии успявам да събера тази недостойна сума два пъти на годината, и то последващо с огромно закъснение.
Преди писах тук в други теми, че навремето се съгласих на неговото настояване да се впише 50 лв на дете, за да мине делото по-бързо и гладко, като разбира се, той ме уверяваше, че ще плаща човешка издръжка от поне 300 лева месечно за двете, и ще я коригираме годишно, с реалното вдигане на цените. За тези 5 години, първите три месеца наистина плаща по 300-350 лв, след това настъпи гореоиписаното.
Разбира се, този компромис от моя страна беше голяма грешка, да споделя опита си, в случай че някой обмисля подобен компромис..
Входираха молбата с коментара, че по закон трябвало да я подадат децата с мое съгласие, след като са навършили 14 г, и че в този смисъл щял да е отговора. Даже не искаха да я входират, аз настоях. Не мога да карам децата си да пускат подобна молба срещу баща си, за мен това е душевен тормоз върху тях. Достатъчно зле е, че вероятно ще трябва да се явяват в съда по еветуално дело, и това би било мъчително за тях. Но пък да трябва те да пускат иск за увеличаване на издръжката, след като ги издържа главно майката, ми е странно.
Странно, над 14 г. децата са непълнолетни, но учат и са напълно издържани от родителите си, в случая главно от мен с 100 лева от бащата, на каква логика те трябва да подават молбата, не разбирам?
Вероятно има общо с гражданския им статус, и възможността да работят, или не знам какво точно.
Вие какво мислите и знаете?
|