Като заключение ми се струва интересно и надявам се полезно на себеподобни родители, деца, и хора, да добавя последващите развития.

Проведохме няколко разговора с децата, между които те имаха време да помислят внимателно какво да направят. Предложих на децата да подпишат пълномощно с неутрален и безболезнен за тях текст, примерно с което ми дават права да извършвам правни действия с полагаемата им се издръжка от другия родител. Един вид да не пише, че ме упълномощават да съдя баща им за по-голяма издръжка, въпреки че това е намерението.
Също така им казах, че не са длъжни заедно да подписват, а може всеки поотделно да си реши да подпише за неговата/нейната издръжка, без да зависи от другия.

На последния разговор ме попитаха и ги уверих изрично, че няма да им се сърдя, нито ще бъда наранена, нито обидена, нито засегната, и нямам намерение да мъстя за тяхното решение. Казаха, че са сигурни, че баща им ще им се сърди и нямало да иска да ги вижда. Опитах се да им обясня и да ги уверя, че ако това стане, това е лично негов проблем, не е техен.

И двамата отказаха да подпишат пълномощно.

Та това е. Видимо, един вид, закона има право да им дава правата на тази възраст, защото ето, имат мнение, различно от моето.

Надявам се, тази тема е била така полезна на някой четящ, както на мен би ми била да я намеря, и ми беше.

Благодаря.