Ето едно мое стихотворение за щастието:

"То, Щастието, е като дъгата,
за кратко в него взираш се,
опитваш да го хванеш със ръка,
но празна все остава, колабираща,
от порива напразен.
И все по-близо виждаш го до себе си,
с дъха си го усещаш даже,
а всъщност то е толкова незримо, реещо,
но да го докоснеш тъй е важно.
Поне за миг да бъде твое
със сетни сили молиш се,
ала не иска да те чуе,
но ти не спираш, бориш се...
Дали ще го достигнеш някога?
Аз отговора знам - това е Времето.
Търпиш и сам си носиш бремето,
защото щастието е залогът."

Стремежът към щастие през целия ни живот, ни кара да оценяваме ситуациите , в които попадаме и се питаме дали сме щастливи. Всяко усещане се съпоставя с ценностната ни система и определя как се чувстваме. Но в повечето случаи сме ненаситни и каквото и да ни предложи животът, ние търсим още. Така че, щастието го приемам като надежда за по-добро, а това е вечно търсещият дух.
Гьоте го е описал добре във "Фауст".

Редактирано от *Eвa* на 16.01.13 02:26.