|
|
| Тема |
 Замисли ме... [re: OldWitch] |
|
| Автор |
MamaNetty (блондинка) |
|
| Публикувано | 15.01.13 19:01 |
|
|
|
...трудно е да се каже, кога и при какви условия ще се получи "автоматично щастие" при мен.
Сигурно е само, че липсата на ВСЯКАВИ проблеми автоматично ме вкарва в депресия!
Нямам ясна представа защо е така, вероятно заради трудното детство,
в което винаги имаше някакви проблеми за решаване и аз по правило не успявах
да ги реша ИДЕАЛНО въпреки вродения си перфекционизъм, така че навикът,
да съм щастлива, докато съм нещастна се утвърди непоправимо.
Другата причина е баща ми, който някъде от 4-5 годишна възраст ми разказа
за смъртта на хората и че няма връщане НАЗАД за повечето хубави неща в живота,
разказа ми, че живеем не просто на Земята а в Космоса, а това е нещо безкрайно,
в което не съществува - ОТВЪД....И след всичките тези трудносмилаеми,
за детската ми душичка понятия, когато го питах как е все така щастлив,
той отговаряше, че за него - щастието е въпрос на тренировка...
С годините приех тази формулировка и постепенно я доразширих остарявайки:
Щастието е въпрос на тренировка, но не е необходимо да си трениран, за да си щастлив!
И тъй като двете твърдения се анихилират взаимно - излиза крайният резултат:
Щастието е въпрос.
Зададеш ли ....правилния въпрос и си щастлив...
Какъв въпрос си зададохте днес, който ви направи щастливи?
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
| |
| 
|
|
