О, Кики, това наистина е травма за всички ви! Това не се преодолява лесно и едновременно! Трябва ви помощ!
Според мен, вие, двамата възрастни трябва честно и открито да кажете на детето, че желаете да сте заедно, че се обичате, и желаете, и в хубавуте и в трудните моменти да сте тримата заедно, че сте екип. После го направете!
Смятам, че си дължите този опит - сега всеки смята, че другият е пречка, а това е, защото не казвате открито нещата и не играете отборно.
А синчето ти кави интереси има? В какво е добър? Какво го успокоява?
Има ли приятели, с които да играе?
Имате ли някой ден в седмицата, в който и тримата да сте свободни? Имате ли някаво общо забавление тримата - туризъм, спорт някакъв, риболов, редене на пъзели, конструктори, игра на"не се сърди човече"?
Има ли баба и дядо - разбира ли се с тях? Могат ли да го водят на тренирвки или други занимания извън училище?
Трябва да му създадете някава стабилност - дори и някакъв режим да е - на училище, почивка, спорт, време за вас тримата. Трябва да има отговорности, но и да му се дава възможност да избира. За някаво продължително усилие да има награда, която той или получава, защото се е справил, или я губи, защото не е положил усилия или постоянство, за да я спечели. Но нека разбере, че в случая нещата си зависят от него. Е и ти не изисквай някави върховни постижения - нека да е една негова крачка напред, а не "как се справя Пенчо, а пък тиии..."
Успех за всички заедно!
No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.Редактирано от won на 04.01.13 16:05.
|