Както го казах и по-горе в живота никога нещата не са само определено бели или черни. Има хиляди нюанси.
Всъщност ако трябва да говорим за вина и проблем- то те са в мен. Аз не съм била силна и не съм си възпитала детето и сега си бера плодовете на некадърността.
А иначе- детето си е странно и все прави нещо и дразни другите, а аз подивявам когато започнат да го хокат и навикват.
Малко преди да си тръгна при един разговор моя човек ми каза- Навярно не съм достатъчно силен характер за него. Провалих се като баща.
М-даа вината си е точно моя. Аз така и не успях да ги приобщя заедно, просто ги обичах силно и се надявах да бъдат баща и син.
Определено все бъркам в избора на баща за това дете.
Е ще си го гледам сама- щом никой не успява да издържи на щуротията и характера му.
А че ще съм сама- ще го преживея. И без това нямам сили вече да опитвам каквото и да било.
Единственото нещо което искам е да можеше отново да бъдем семейство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите