Както Ком ти е писал, възможно е да AHDH или на български - синдром на хиперактивност и дефицит на внимание.
Тук обаче нагазваме в дълбоки води по няколко причини.
1. Защото да не казвам 50%, но като нищо и процентът да е по-голям, от подобни прояви, биват бързо диагностицирани по този начин...
2. Защото в много страни подлагат децата на медикаментозно лечение, а съответните медикаменти... хм, са меко казано кошмарни.
Много съм ровила, чела, наблюдавала по темата.
Най-често наистина се израства, ако не сгрешиш да го набухаш с лекарства. Това може да се наложи, само при много крайни и драстични случаи.
Днешните деца са други. Не приличат на нас и методите на възпитание, които ползваха нашите родители не работят. Ама хич.
Аз не мога и няма да те съветвам как да си възпитаваш детето, ще ти дам един линк, за да си свалиш една книга. Ако можеш да извадиш ценното от нея и да го използваш, би било чудесно.
Книгата е на Александър Нейл, "Съмърхил - Възпитание чрез свобода.".
Но не позволявай детето да определя твоя живот. Това не е добре нито за него, нито за теб.
Ти и партньорът ти трябва да имате авторитет пред детето, но авторитет не се гради чрез страх. Нито пък чрез прекомерна лигня и презадоволяване.
Но може би най-вече трябва да поговориш откровено с него във връзка с баща му - по възможност обективно, без да вменяваш отношение. Детето ти трябва да се справи с важна загуба за него и трябва да бъдете честни, но и разбиращи.
Можеш да му предложиш да напише писмо на баща си, без да го пускате. Това е метод, който аз съм ползвала с едната си дъщеря, за да извади емоциите си навън.
Може да напише повече от едно писмо... колкото му е нужно.
Децата не могат да анализират и осмислят емоциите си, както един зрял индивид (то и ние не можем понякога, камо ли те). Видно е, обаче, че има гняв в него, а този гняв трябва да се насочи към някого. Е... този някого, понеже е голям, нека да бъде по-търпелив и да не го приема като лично отношение.
Но да се разделяте... Че защо?!
Не позволявайте да ви манипулира.
|