Привет, OldWitch,

И аз ще дам един глас в посока бойни изкуства. Не толкова спорта, колкото това, което седи зад него. Понеже ти си почитател на индивидуалното тичане ще ти дам повече информация, за да имаш вътрешна сигурност и убеденост.

Както описваш ситуацията - детето е с много енергия, лош самоконтрол и тълпа социални, които му играят на свирката. :) Бойните изкуства ще канализират енергията, ще изградят самоконтрол и не по-малко важното - детето ще попадне в среда, в която има ясни йерархия, път за развитие към върха и авторитети.

При бойните изкуства (затова се водят изкуства, а не просто проливане на пот сам със своите си мисли) има строга йерархия, физическа култура, правила и учение за духовно самоусъвършенстване. Децата много добре се вписват в тази обстановка. Отборните спортове (хандбал/футбол) не са достатъчно полезни в тази посока. Същевременно занимаването с бойни изкуства не пречи на всички други видове спортуване.

Мисля си, че най-добре за Давид ще е да го насочите към Айкидо. Или нека използвам твоята терминология - покажете му Айкидо, дано там където живеете има добри Учители (ако няма за Айкидо - потърсете добри Учители по карате). Изгледайте заедно с него (предполагам баща му ги харесва :) някои "класически" филми на Стивън Сигал ("Под обсада 1 и 2"), посетете тренировка. Айкидо е атрактивно и детето може би ще го хареса. Ще изразходва енергията си контролирано, ще има възможност да участва в битки, ще знае мястото си в йерархията, как да порастне в нея и винаги ще има духовен и силов авторитет, който да помогне и на вас - родителите. Много бързо ще разбере, че самоконтролът - емоционален и физически е важен и ще се научи да го упражнява. Основен принцип в Айкидо е ненасилието, начинът, по който се представя на децата влиза в душите им и ги прави по-добри в бойното изкуство.

Няма да ти разказвам за Айкидо, информация в интернет има много, най-добре потърсете школа близо до вас и обсъдете нещата с преподавателите - те срещат много подобни деца и нямат проблем с тяхното обучение.

Няколко заключителни мисли -
- Не е е добра идея родител да е заедно с детето на тези тенировки (това по повод евентуалните съвместни занимания баща и син в школа по карате) - авторитетът на бащата не трябва да взаимодейства с йерархията в школата.
- Времето. Твоята, вашата, инвестиция няколко часа седмично в тези занимания ще се възвърне многократно, когато Давид стане един уверен в себе си, физически здрав и с отличен самоконтрол младеж на границата на пубертета след няколко години. Сега е времето! А ти можеш по време на неговите тренировки да тичаш в района или като човек занимаващ се с програмиране да си работиш по проектите, докато чакаш.

Успех и стискам палци!