Ти от години имаш проблеми с децата. И с тяхното порастване, проблемите както виждаш не се решават сами. Оправданията за малката им възраст, малката им разлика, чужбинския модел и всичко за което се сещаш, са оправдания за теб. Отстрани не звучат сериозно.

Ники, ако утре Давид убие човек, какво ще направиш? Ще кажеш, че виновна е Дания, системата и това, че не си го била? Или че няма проблем, щото той си е такъв? Знаеш, че има проблем - агресията е проблем и за нея обикновено има причина. Децата може да се раждат всякакви - има кротушковци, има бясове, има умници и тъпчовци, има разсеяни и концентрирани. И някои неща не можеш да промениш, щото е природа. Но колко деца се раждат лоши? Това не е характер, това е реакция. На 7 не е никак детска лошотия. Престани да се успокояваш с това.

Никой не оспорва правото ти да учиш, да мързелуваш, да имаш собствени интереси извън тези на децата. Знаеш, че почти всички тук работим - тоест също нямаме време за децата. Но се стараем да имаме време - сутрин, вечер, когато можем - да ги занимаваме най-вече. Питай хората кога ходят на спорт - нашето карате започваше в 19 - до 20, а малкият беше на 6. И естествено, че бях уморена. Да, аз го водех и взимах - не бабата. Зимата си беше много тъмно и студено, пеша ходехме. Събота и неделя играехме на всичко. Извиненията "не ми е интересно" са някак... на нивото на възрастта на децата ти. Че по-интересно ли е да го ошамариш?

И това че постоянно споменаваш господ, изобщо не те оправдава. Господ както дава майки и деца, така ги и взима. Теб наистина ли не те е страх, че може да ти го вземат? Има ли значение дали по вина на социалните, лошия комшия или Господ?

Сниши се, смири се, признай си че имаш проблем. Сега се бориш със себе си, не с нас. Няма смисъл.