Гледай сега: тема, рима, смисъл, чувство:

На Десислава

Събличам се от себе си припряно.
и хвърлям думи в опит за успехи.
Не знам дали е секси голотата,
но с времето тежат като доспехи -
без рима думи и без смисъл,
без получател – като стари дрехи,
Поне един сирак да ги намери
и топлината в тях дано усети!

Събличам се от миналото с думи,
със всяка болка – все по-гола ставам.
На всички минали любови обичта,
На всички бъдещи със шепи подарявам.
След толкова събличане разбрах,
че голотата носи само студ и обявявам:
Търся го с дрехи, топъл и обут,
да ме завие или облече. И настоявам!...

Това дали е поезия? Не е. Това е стихоплетство, може да мине за клубна поезия, може да ти го подаря за рождения ден в клуба, написано с шикозен шрифт и т.н. Обаче в никакъв случай не може да отиде на конкурс или в книга. Не знам дали го разбираш. Това отнема 10 мин, съдържа някакъв приличен ритъм, има общо с темата, дори загатва неизказани неща. Но не струва.

Иначе пиши, при потребност. Хубаво е, след време е толкова мило, смешно, тъжно да си ги четеш. Не се взимай насериозно като поетеса. Прозата иска редакции, а поезията - още повече. Не става така като мен - за 10 мин и дай да публикуваме. Писането иска душа, но не е достатъчно.