|
Тема |
Re: Нещата от нашия живот [re: 2biri] |
|
Автор |
Десислава (познат) |
|
Публикувано | 16.11.12 10:14 |
|
|
Бирюхо, зачетох се в стихчетата на дугите "лаици" от книжката.Има невероятно готини неща.Не се въздържам и ще ви препиша само едно, с което са ме победили.Заслужавам си!За мен е чест и поздравявам цялото клубче с тази:
Софра за врабчетата
Галена Воротинцева
Елате да се стоплите, бе хора-
сега ще ви подпаля стих и песен,
ще дръпна двете излинели щори,
ще ви постеля облаче небесно.
И без това ме гони тиха лудост-
на бял кон вятър откога ме вее.
Щом само три дни трае всяко чудо-
какво му е на нокти да живееш?!
Какво му е дори да не живееш?
Елате на софрата ми, че имам
от лани вино - няма ги мъжете -
един си тръгна - други се спомина
и бурето да ритна под въжето
ми иде.Но да мине тази есен -
знам въздухът как става на решето,
надупчен от снежинки и от песен,
натикан от безкрая във кьошето...
Елате - да премине тази есен...
Тук идват две врабчета на перваза -
раздърпани, премръзнали и гладни -
не искам щурав вятър да им каже,
че просто гръмнах, гръм когато падна,
че слънцето в един разголен юли
опече ме - окото му не мигна.
Елате ми.И нищо не сте чули.
След вас на пръсти тихо ще раздигна.
....и ще изтупам спомени от юли.
ще ви постеля облаче небесно.
|
| |
|
|
|