Преди мноооого години имах среща с един американец, търговец на PC-та в София. Тогава японския хотел бе супер-мега лукс, срещата бе на бара. След като един час му досаждах, колко сме напред в техниката и културата, какви добри програмисти сме и какво можем, човекът ме хвана за ръкава, заведе ме до стъклената врата на ресторанта и вика: забелязваш ли нещо? Зверя се аз – нищо. Ами мазните пръсти по стъклото не виждаш ли? – пита ме оня. Ами изгорелите дупки по мокета? Ами оръфаното меню? Млъкнах и се замислих.
Никой, намиращ се в една затворена система, не е в състояние да погледне на нещата безпристрастно. Въпреки интернет и възможност за пътуване, на българина все още му липсва база за сравнение. Свикнали сме с помийката и като не можем я промени, обявяваме я за мила и родна и…. толкоз. А който се осмели да ни посочи някой недостатък или, недай боже, дори се опита да промени нещо, се обявява тутакси за родоотстъпник и изменник. Мен, след почистих една градинка от тухли и бетон, ме обявиха за ненормален. Що съм се бил хабил, сега хората щели да паркират колите си на разчистеното. А в същото време не ни е срам, че на половината от пътищата ни има табелки - пътя е рехабилитиран с пари на ЕС.
Просто стандарта не опира само до заплатите, ами и до мисленето. Изискванията тук са много по-високи, нормално е на Кома или мен да ми правят впечатление неща, които мнозина подминават с безразличие. Добре, че има поне студентчета на запад, дето проглеждат. Ама и тях сте на път да изпуснете, защото не им се създават условия за работа. А иначе проблемите ще се решат биологично, по еволюционен път. Който иска - нека чака и се чувства обиден.
|