За ето това мнение е цялата разправия:
България е малка и много консервативна страна. Въпреки отварянето в последните 10 години - мнозинството от българите си остават затворени ксенофоби, които са убедени, че големия-страшен свят има пъклен план да им направи нещо много лошо. Или - ако не е големия-страшен свят - то тогава е някой вътрешен враг - напоследък на мода са циганите, през 80-те бяха турците, за които всички бяха убедени, че искат да се връщат с танковете. През 70-те бяха пък помаците. За по-рано не си спомням но - няма начин да е нямало други - я буржоазията, я комунистите. Колкото по-затворено е едно общество - толкова са по-силни тези страхове. България е особено тежък случай, защото хората не знаят езици и дори и когато пътуват навън - пак са откъснати и консервирани в малки общности от себе-подобни.
От там насетне - това се проектира по асоциация и върху емигрантите - "щом света ни гледа нас като втора ръка - значи гледа и тях".
Големия проблем според мен е, че тази консервативност води до приемане на неща, които иначе биха били неприемливи само защото са "наши". Например - мутренската култура, корупцията, дискриминацията, мръсотията и т.н. все неща, срещу които уж всеки е (на думи), но на практика - застава зад мутрите, дава подкупи, псува циганите и си хвърля буклуците през балкона, защото - това си е "наше".
Ей - такива разхвърляни мисли ми навя твоята тема.
Аз твърдо отричам да се припозная в горното определение за българите, живеещи в България, заедно с цялото си семейство, включително и членовете на фамилията, които живеят постоянно в чужбина и децата им, моите племенници от смесен брак.
Считам това мнение за лична обида към мен и семейството ми, а авторът му - чужденец, който преднамерено засяга с такива твърдения българите, живеещи в България публично и в български форум.
Мисля, дали да не поканя админа Киро да вземе отношение по темата.
|