...напротив.Нали точно това казвам,за нас двамата си постъпихме добре.Защото съжителството ни вече беше невъзможно.Но просто усещам,че по моя вина ощетява детето.А казваше че се блъска само за нас,а сега когато нас ни няма?? Грижите за детето аз ги поемам 90% аз.А той си гради новия живот с друга.Дава дела на нашето дете на нея,на тях си и го ощетява.Дето уж за него бил правел всичко.Нека да е щастлив,пожелавам му го,но поне понякога да ме пита,ей така--чисто човешки: справяш ли се,имаш ли нужда от нещо за детето.Не.А мислех че ако някой ден настъпи такава раздяла,ще може да общуваме цивилизовано.Нищо не съм взела след развода.Дори една лъжица.Той оформи документите с неговия адвокат.Знае че не ламтя за пари,макар че ми се полага известно обезщетение.И то само за да сме в добри отношения след раздялата,да не го настройвам и отделям от детето,но не се получи. А детето ми е безценно и докато е малко ще е при мен.В живота ми все още няма друг мъж,той да се дразни примерно. Просто виждам колко отмъстителни могат да бъдат хората и да ощетяват най-ценното което имат,само и само да дадат неясен урок на майката,колко са незаменими и как тя трябва да съжелява каква партия е изпуснала.Като че ли ако бях мълчала и правила вечните компромиси щяхме да сме цветна градина.
Какъвто и да е той,Бог ми го прати на пътя да го обичам и да го даря с прекрасно създание.Дано се осъзнае някой ден и прогледне,че аз не съм му враг.Просто така се случи с нас.И да не ощетява повече детето заради мен.