Аз пък ходя. Успокоявам се. Пък и защото не мога да ходя редовно, далече е и хич не ми е по джоба. Ама си вярвам, че душата си е жива. И без значение, дали имаш снимка някъде, аз нямам, и тъй като си имам сериозни неприятности, от най-различно естество (не се оплаквам, справям се) държа на помените. Незнам дали е заблуда, но си вярвам. Имам погребани доста близки, и единствения начин да ги почета, е като отида на гробищата. Айде, и там е за хора. Паля свещички в църква, винаги, когато почувствам нужда от това. Не харесвам ходенето по празници. Не обичам тълпа по принцип. Ей, така, сама, когато няма много хора, да, ама във навалици. Един път на една Нова Година бяхме в центъра. Ужас. Хора струпани. Блъсканица, бомбички, айде бе. Ходиш по улицата, все едно престрелка има.