Ама ни помени правя, ни по гробища ходя!
Погребан ли е един път човек...това е...случая е приключен! Нося си добрите спомени в сърцето и паля свещ в близката църква по задушница или ако ми се прииска в друг ден.
Имам си портрета на стената си на този, когото ми е мил и близък до сърцето починал и мислено си общувам с него , заглеждайки снимката....
Когато ме заняма съм казала да ме горят и ако искат да ме полагат в гроб, ако не...да ме разпилеят нанякъде...а, може и да ме оставят на гробищните власти да ме правят каквото щат!
Хич не ме е грижа, какво ще е тогава))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите