Винаги съм признавала умението ти да водиш дискусия!
и все пак:
- едва ли въпросният тип силно се е загрижил за самостоятелността на пълнолетния син на жена си и евентуалните последствия за бъдещия му живот точно в този момент и е рекъл да го повъзпитава /с кое право прочее/ за негово добро във връзка с това
- това, че не си длъжен по закон, не значи, че не го правиш по морал
Добре, защо смяташ, че въпросният тип смята да превъзпитава когото и да било? Той си е в къщата със жената. И не иска външни, пълнолетни хора да имат ключ от къщата им повече. Съвсем егоистично и напълно обосновано. има ли право да го иска? Има! Морално ли е...за това можем да водим колкото дълга дискусия искаме. По същия начин майката може да не иска свекърва й да има ключ от къщата им. Има ли право?... И още как!
- не става ясно чия е къщата - авторката пише "мамината къща", но дори да не е родният дом на момчето, то дори хазяите изхвърлят наемателите след предупреждение и някакъв срок /по закон/ Абсолютно е така!Само че , до колкото се разбира от откъслечната информация по темата, никой никого не е изхвърлил - просто - някой трябва да се обажда като си идва вкъщи. И, трябва да ти кажа, че, щом става дума за връщане от друг град, от чужбина и т.н., повече от елементарно е, да се обадиш, че идваш. Въпрос на възпитание. Съгласи се, че и не теб не би ти било приятно, някой си, който го мислиш, че е в друг град, изведнъж, в тъмна, нощна доба, примерно, си отключва вратата и си влиза. А ти, в това време, използваш със съпруга си малкото самостоятелност и уединение, което СМЯТАШ, че имаш, за най - естественото нещо на света! :)Как ще се чувстваш?
- ако на теб ти сервират тази ситуация /т.е. излизаш в отпуска и се прибираш вкъщи - аууу, някой сменил бравата на вратата, да речем и не можеш да влезеш/ всичките законови положения на секундата ще ти се изпарят от главата Да, много кофти. Но, когато отивам в друг град, където не съм в момента, преди да пристигна, се обаждам на бизнес - партньорите си (без да се налага среща или друго), за да кажа, че идвам. За да не си помислят, че правя нещо зад гърба им. Камо ли - да се връщам при семейството си и да не се обадя. Това просто не може да се случи.
Това - първо. и, второ, трябва да ти кажа, че аз никога не съм имала ключ от къщата на баща ми, където той живееше с новите си семейства. Ходила съм там, готвили са ми, слагали са ми, дигали са ми, прали са ме, но, ей така да си влизам - никога! В един момент дадох ключ на баща ми от къщата, в която живеех...и изпадах в паника всеки път, когато не съм сама там - не е , да ми се е натресъл без предупреждение, но...не е същото.
- не е една и съща ситуацията - когато твоят поотраснал приятел се задоми и заживее с теб, примерно, дали ти ще искаш да търпиш във вашата къща неговата майка, защото тя няма нищо и никого в живота си, благодарение на това, че "детето" й е било ЕДИНСТВЕНОТО, най - важно в живота й - от раждането му до неговото задомяване? , помисли - родителите искат децата, а не обратното. Обратното е акт на добра воля от страна на децата - отделен въпрос, че родителите успяват, или не успяват да им създадат реални морални ценности, но във всички случаи си сърбат попарата от възпитанието си. Идиотско и ненормално е да раждаш дете с мисълта да те гледа на старини. Според мен. естествено, че е идиотско и ненормално!
Само че, когато жената си има свой живот и си е отгледала детето до казарма, на нейният съпруг му писва от това дете по някаква причина (защо, какво и как - ние не знаем така или иначе!) и - ето - всички се нахвърлят - "каква майка е това?! на детето му трябва дом, а не втори баща! Как не го е разкостила тоя мухльо" - ок - ако до 20 - 30 - годишна възраст тя следва да се интересува само и единствено, от какво има нужда нейното детенЦЕ, кой ще я търпи такава? Кой чужд мъж ще търпи постоянното присъствие и грижи за сина й, който вече си е мъж отксякъде? Никой!
И - тя ще остане сама (което, като чета повечето, е напълно в реда на нещата). И какво прави тази сама жена, като надхърли 55 - 60?Когато синът й има свой дом, свое семейство , свои деца и жена му не изгаря от желание, свекърва й да има ключ от тяхното жилище?
къде остава тази жена? Изхвърлена от живота като непотребен парцал, понеже е изпълнила единственото, за което е дошла на тоя свят и сега й е ред да си вземе савана за оня свят? (освен ако няма внуци, за които да се грижи, разбира се!)
Свързани са нещата - виждаш ли?
никоя крайност не е добра. Но, в България, за съжаление, битува манталитета, че майката трябва да е обвързана до гроб в служба и подчинение на децата си.
Това го няма в никой биологически вид. И в почти никоя друга страна.
Сигурно не е странно, че все по - малко съвременни момичета и момчета се въодушевяват от идеята да имат деца!
|