|
Накратко ще ви разкажа моята история:
На 32 години съм.Имах 4 годишна връзка с моя приятел, когато случайно започнах връзка с женен мъж.В началото беше просто ей така за емоцията,но постепенно нещата се задълбочиха. Направих и аборт от него.След 2 месеца моя приятел ми предложи брак и аз се съгласих, но нямах сили да прекратя онази връзка.По идея на женения решихме да продължим да се виждаме в пълна тайна.Аз знаех че няма да мога да имам 2 връзки паралелно,понеже съм твърде емоционална.Но се съгласих,наистина беше по-силно от мен. И ако някой не вярва, просто не го е изпитал.Особено като му казах, че ще се женя и ще напускам града,всичко стана още по-трескаво и лудо.Наистина откачих по тоя мъж.Не исках нищо от него,знаех че тази връзка няма бъдеще и исках само да си я изконсумираме и да ни мине мерака, както се казва :))Но не.Бяхме луди един по друг. И така 7 месеца до деня, в който заминах.После се почнаха едни стахотни имейли...той ми пишеше невероятни любовни писма и ми казваше неща,които ме побъркваха-колко ме обича,колко му липсвам,пишеше ми поезия...абе страхотно,плакала съм! Съответно нямах сили за да се правя, че всичко е наред с моя бъдещ съпруг. Той виждаше че изобщо не съм при него, че не мога да правя секс със него...имах физическа непоносимост към тоя човек.Всеки ден ме питаше какво ми е,а беше наистина мил с мен. Казвах му че ми трябва време.И така 1 месец.Напрежението беше непоносимо накрая.Осъзнах че не мога да измъчвам повече него и себе си и го напуснах. Понеже бях достатъчно далече, да не мога се се върна веднага в моя град, писах на женения мъж, че съм напуснала приятеля ми. На което той нищо не отговори няколко дни. Попитах го да не би да съм го сртеснала с това и че нищо не искам от него, просто да ме пита как съм и дали имам нужда от нещо. Той ми каза, че не иска да взема отношение по моите връзки...После си разменихме по няколко хапливи писма :))
Знам че не ме е лъгал през това време за чувствата си, беше наистина искрен, в това поне съм сигурна.
И така свърши всичко. Сега си пишем понякога тва онва, не се виждаме.Той нищо не ме пита,нито аз него, не говорим за бъдеще или минало.
Много ме боли.
Бях му казала преди време, че съм съгласна да си взема квартира и да се вижаме понякога, когато той има време.Не съм искала да напуска жена си.Посто бях готова на всичко за тази връзка. Но се оказа, че той е просто един страхливец. Както повечето женени мъже вероятно.Сега едновременно съм луда по него и го мразя. Живота ми в момента е в задънена улица.Нямам желание повече за нова връзка. А и не съм в първа младост:)) Радвам се че ми се случи толкова разтърсваща любов, но пък после тръдно се преживява предателството, защото какво е това,ако не предателство.
Пишете ми по нещо, моля ви.Имали ли сте подобни преживявания? С никой не мога да говоря за това,за да не го злепоставям,града ни е малък, а него доста народ го познава. Аз съм всъщност една много толерантна жена!! ;)) Може би в това ми е проблема
|
защо са толкова страхливи мъжете???
