|
|
| Тема |
 hi |
|
| Автор | x (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 13.03.07 09:00 |
|
|
|
Здравейте на всички.искам да помогна на тези които съжаляват за това което са сторили с брака си.Тук е пълно с такива,нали?Първо моята история накратко.Изоставих съпругата и детето ни,заради мечтата ми да бъда с друга.С другата нищо не се получи,а и съпругата ми вече си има друг.В началото адски много съжалявах за стореното.Бях завладян и от чувства на омраза към жената която обичах заради това,че не се сбъднаха мечтите ми,но сега вече е друго.Гледам по друг начин на всичко.Първо аз сам съм изоставил съпругата си,защото съм обичал друга.Послушал съм сърцето си,затова не и се сърдя че е с друг,Дори се радвам.Може би с него е по щастлива.Тя самата ми каза,че разлика между мен и него няма,което означава,че е щастлива,защото с мен беше.И какво...ако бях останал с нея нямаше ли да е лицемерие това.После...не съжалявам и за другата жена.Щом е избрала да не бъде с мен значи е преценила,че с мен няма да се получи или пък мисли за детето си малко повече от мен.Обчам я истински и съжалявам,че не се сбъдна мечтата ми,но за мен избора и е правилен,защото сигурно това я прави щастлива и се надявам да е щастлива.Мъчно ми е за детето ми.Често плача за него.Някой ден когато порасне ще му обясня всичко.Много го обичам.Повече от всичко на света..Ей това е тъжното в тия разводи,че децата страдат за нас и ние за тях.За нищо друго не съжалявайте
| |
| |
| 
|
|
