Мисля, че положението, което си в момента е естествения край на твоите ЕМОЦИОНАЛНИ и НЕОБМИСЛЕНИ постъпки. Сега обвиняваш жената, заради която си изоставил семейството си, но не мисля, че от това ти става по-леко. Тя е направила с теб това, което ти си направил със съпругата си....... сега вече сигурно знаеш как се е чувствала съпругата ти, когато си я напуснал и доколкото виждам това усещане хич, ама хич не ти харесва. Уважавам мъжете, но винаги се учудвам на тяхното НЕУМЕНИЕ да оправят кашите които са забъркали ...... и това колко са сигурни, когато изоставят и колко са несигурни и безпомощни, когато тях ги изоставят. Извинявай, не мисля да те съдя, но най-добре се опитай да останеш приятел с жената, която е майка на детето ти, както и на жената, която според теб истински си обичал или обичаш или мразиш..... /тук нещо се обърках/, дай всичката обич, която изпитваш към детето си и продължи живота си, не се отчайвай но и не живей в миналото.