Мерси за пожеланието!
Ами не знам в твоите очи как постъпвам - дали достойно или не, но не съм тръгнал нещо да я притеснявам или да и усложнявам живота / както доста хора ме съветваха/ а и мога. Просто си се отдръпнах. Човека /ако въобще в момента можем да си говорим за нещо човешко/ отсреща ми просто отказва да разбере факта, че за разрива в отношенията сме виновни и двамата. За нея само аз съм виновния. Много ме е яд само, че като ми е ядосана ми прави проблеми с детето - то протяга ръчички към мен, а тя не ми го дава. Като почне спор и свърши по не мн добър начин е резонното "Няма да видиш детето и ще се постарая въобще да не го виждаш". На последната ни препирня ми писна и и казах, че отивам в съда и се отказвам от детето / естествено че не го мисля/ и ме погледна с едни широко уплашени очи и ме пита"чуваш ли се какви глупости говориш?" Питам я "Добре де кажи какво искаш?" - мълчи. Само за някакво тъпо спокойствие ми говори. Предлагам варианти и виждам желание /някакво/ и страх. Тя се забърква в простотии, но като дойде ред да си ги оправя естествено,че аз съм ги предизвикал. Готов съм да се боря/осъзнал съм голяма част от нещата, които предизвикаха проблемите/, но и моите сили и търпение си имат край. Ако заговоря за опити да сме заедно сценария е следния. Ако евентуално се реша какво ще стане? На отговора ми че еди какво си няма да е така, а за другото просто трябва да ни даде шенс иначе няма как да знае /защото не ща да говоря празни приказки/ получавам поредната порция горчиви спомени и пак стигаме в изходна позиция! Че и по-зле понякога. Било я страх да не стане пак така....ами то и мене ме е страх, но за себе си съм убеден, че тези неща/които провокираха това/ няма да се случват повече /не става въпрос за изневери, комар и подобните глупости, а за криза в комуникацията и отношенията/ или поне ще бъдат сведени до минимум / поне що се отнася до мен/. Пробвах всичко за което се сетих и наистина не знам какво друго ми остава освен да се отдръпна, но оставайки в активна позиция. С молби и обещания не става, с показвано безразличие не става, показвайки че имам нов живот не става. Ами оставил съм времето да си каже тежката дума. Не съм се предал - просто съм се отдръпнал и правя нищо, но съм оставил нишан, че имам желание.