Разбирам те прекрасно.Освободи се от тези си страхове.Както ти се страхуваш от нея,така и тя от теб заради твоите постъпления относно родителските права.И тези страхове ви отдалечават още повече.Тя е в отбранителна позиция,ти също.За това са и тези приказки,че нява да висиш детенце никога.Агресията е прикрит страх,запомни и не му позволявайте да замъглява съзнанието ви и сърцата ви.Щом си сигурен,че е добър човек и може да дарява много любов,можеш да бъдеш сигурен поне в две неща.Че ще бъде прекрасна и всеотдайна майка и че никога няма да изпълни заканите си.Най-малко залади детето,защото осъзнава със сигурност,че то си иска и теб и те обича.В момента напрежението и страха ви са достигнали своята точка на кипене.....оставете ги да изкипят и когато нищо не остане от тях.....ГОВОРЕТЕ.Но с друг тон и в друго време.
Да допуснем и другият вариант....говоря само примерно........че тя с детенце се отдалечат от теб и ти нямаш толкова чест контакт с него.И какво от това.....ти няма да спреш да си общуваш с него дори и само по телефона,да изпращаш подаръци с повод и без повод и т.н.Запомни,че кръвта вода не става и детето винаги ще те търси,колкото и да е свикнало с липсата ти.Ти винаги ще си останеш неговият единствен татко.И това го казвам от личен опит.Когато родителите ми са се развели,баща ми е заминал в друг град.Но ми е изпращал писма колкото и малка да съм била,подаръци.После пораснах и бях абсолютно всяка ваканция при него и не ми се връщаше у нас.Нито за миг не съм чула лоша дума от него за майка ми,нито от майка ми за него.И до ден днешен си поддъпжат много добри контакти.И аз винаги съм била спокойна и щастлива,че те са били щастливи всеки по своему.Другото не ме интересува.
Извинявай,това беше лирическо отклонение.....но ако ти послужи за нещо ще се радвам.
Виж приятелю,няма нужда от дълги словоизлияния и съвети,защото всеки случай си е индивидуален и всеки най-добре си знае какво муе.Аз лично виждам потенциал във вас двамата като семейство.Трябва обаче и вие да го видите и да го развиете.
Само чеако и двамата го искате и имате чувства все още един към друг.Но ако при единият го няма желанието и чувствата....нищо няма да стане.Иска ми се да се убедиш дали и тя все още те обича или да е останала поне частица любов към теб.Ако ли не.......съжалявам приятелю,но усилията ти ще са напразни,огносно вас двамата де.
Иначе съм сигурна,че ще бъдеш щастлив и ще намериш подходящият човек,ако ти се наложи.В този живот всеки си получава заслуженото.А всеки заслужава да бъде щастлив и обичан...и ще бъде.
Вярвам в теб и стискам палци ла добра развръзка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите