|
Тема |
Re: По дяволите! Винаги ли става така... [re: oщe eдин ядocaн aнre] |
|
Автор | AngryAngel (Нерегистриран) | |
Публикувано | 23.02.07 21:32 |
|
|
същата работа..!
Толкова много го исках, така бях щастлива, че най-после и на мен ми се случи да бъда така прекрасно влюбена...
За него съм правила неща които не съм правила за никой мъж, може би защото за пръв път се влюбих така безразсъдно.
Преглътнах толкова много, оправдавах го по какви ли не начини, а то ставаше по-зле. Явно той не разбира, че всичко си има граници. Мъчно ми беше когато забелязвам как мисълта му е винаги насочена към него самия на първо място. Направил ме е на дресирана маймунка направо. Започнах да оправдавам и да се мъча да разбирам принципите му на действие, които за мен са твърде идеалистично-детински и безкомпромисни...Не мога да се позная, какво ми се е разбъркало в мозъка..да се оправдавам за неща за които изобщо не съм виновна, все едно е самия Господ_Бог...ще се изям от яд към себе си!
Хубавото е, че рзсъдъка ми взе да взима превес над обърканата ми емоционалност, лошото е, че любовта си отива..а беше толкова хубаво:((((
Искам си я пак обратнооооо...:((((((( но не и по тоя начин...но май няма начин:(
|
| |
|
|
|