Да, знам, че нищо не може да помогне, каквото и да се опитвам да правя, мисълта за това ме смазва... Толкова време съм живяла с мисълта за него и сега се чувствам като празна...много е гадно. И особено понейе бях ужсно влюбена. Да си призная не ми се беше случвало преди такова нещо.
А иначе съм разведена с детенце, но тази ми любов се случи няколко месеца след развода ми. И на фона на разбития ми брак ..това беше като рай за душата ми. Но....ето....

Не зная дали да отбягвам мслите за това..или да ги оставя да минат през мен спокойно...защото се стреахувам, че така мъчейки се да ги скрия от самата себе си, всъщност удължавам тази агония...

Защо трябва да има толкова прекрасни спомени...който ме убиват сега...защо не мога да ги изтрия..да забравя..:(

Опитвам се да си обясня сама на себе си, че тази любов всъщност е продукт на мен самата, на тази илщзия която си бях изградила...но успявам само донякъде, защото все пак има определена реалност която е събудила това чувство.

С две думи - това което ми се предлага е временна връзка...понеже така или иначе аз не съм "подходяща" за него в по-сериозен план, понеже съм с ..минало което на него много му пречи.
А аз се залъгвах, че това че му е хубаво с мен, може да промени нещата. Не.. оказа се че нищо не променя.
И за да избегна момента в който ще ме зареже заради друга "по-подходяща" избрах това...Ми не мога..обидно ми е:(((