|
Всеки притежава инстинкт за самосъхранение. Този инстинкт се използва , когато човек е объркан. Когато има какво да губи. Само че разликата между животните и хората е голяма. Инстинкта на едно животно може да бъде пагубен за друго животно (по слабо физически).В борба за един залак , едно куче може да свали скалпа на друго. Но осакатеното ако отселее, единственото което ще направи е, да продължи напред , без да търси отмъщение. Най често най нахапваниите кутрета като малки , като пораснат стават най силните животни.
Дадох този пример, за да си обясня факта, какво представляват човешките взаимоотношения.
Ако някой ви вземе залъка било с физическа или психическа разправа , най вероятно след това ще потърсите начин да го нараните, да го притиснете и какво ли още не , с единствената цел да се почуствате по добре. Но разбира се, това усещане на удоволствие би ви сполетяло за невероятно кратък момент. Тоест на изразът :Това е човешко аз ще отговоря, че едно куче да рееечем, постъпва много по мъдро от колкото един човек. Да, знам че звучи налудничево и определено неприятно, но това е факта.
Това беше за увод на това, как ние хората можем да нараняваме себе си и хората които обичаме, заради криворазбрани инстинкти.
Когато ние обичаме някой, но той не отговаря на нашите "създадени" изисквания инстинктивно започваме да търсим причина , този човек да бъде наранен, за да можем да постигнем комфорт, който да е пропорционален на това, че този индивид не е такъв , какъвто ние искаме да е. И колкото повече го нараняваме и до тъпчем толкова по добре се чустваме.
Друг вариант е директно да "бием шута" защото той не е "достоен" за нас.
Тогава ние си мислим ,че това ще е най лесното. Ще търсим някой, който да "отговаря" на нашите изисквания. Тогава думите Е вярно може да не го/я обичам толкова , но той/тя е това, което аз търся като характер звучат като фикс идея и то пак заради нащо криворазбрано съхранение.
Другите са изоставените. Когато някой е изоставен , най логично би било да продължи напред. Това "продължаване" обаче, на моменти е по трудно , от колкото да изкачиш най високия връх на най-високата планиина. Защо е толкова трудно ??? Пак заради криворазбраните ни инстинкти. Инстинктите ни се обособяват с нашето его.То е най големият ни враг. То ни пречи да вдигнем високо глава и да усетим че сме живи. Какво става най често ???
Този който е решил да продължи живота си без нас, най-често се превръща във най големият ни враг. Той трябва да попие цялата наша негативна енергия и да е отговорен за тази наша разруха.Той трябва да е виновен,трябва да поеме последствията за това, че ние го обичаме а той не!
Дори за да нараним въпростната личност ние сме способни да "затрием" себе си. Можем от инат да се обвържем с друг, можем цял живот да мииислим само в тази посока. Защо??? Защото мислим че така се съхраняваме!!!
Та исках да кажа, че ние хората нямаме инстинкти,нямаме отношение към самите нас. Защо??? Защото сме ограничени и живеем в заблуда!
|
Инстинкт
