Оттогава се смениха две правителства, това е третото - не е редно да се говори в единствено число.Правителствата бяха разнородни - от дясно, през центристко, до ляво - и резултатът все един и същ.Далече съм от мисълта, ченищо не се прави - за всяко правителство е въпрос на чест и демонстриране на компетентна адекватност да реши подобна криза, но явно не е дошъл моментът.
Като минат съдебните инстанции, ще се стигне до Висшия съдебен съвет, който има право да помилва и отменя присъди.Той е политически, така че, там ще се включи и политическата игра.Сега всичко е на някакъв принцип, при който се опитват да удовлетворят жаждата за мъст на роднините на заразените.Съдиите са хора, които живеят в тази общност, там всичко е на кланове, абе, изобщо не е лесно да се оправдаят тези хора.Ако нещата се разиграваха в нашата страна, вероятно щяхме да реагираме като либийците.

Не осъждам либийското правосъдие, макар да ми е ясно, че то не е от западен тип и очевидно не се интересува от разумни доказателства.
Това, което мене ме питеснява е собствената ми неувереност като гражданин на тази страна, че не съм защитена, че ако попадна в подобна нелепа ситуация, съм обречена поради неспособността на на държавата ми да ме защити.Смятам, че именно заради тази увереност е крайно наложително нашите мед.сестри да бъдат освободени на всяка цена, за да придобие всеки един от нас увереността, че държавата му няма да спести нищо в името на своите граждани.
Пари?!
Ами - да - не са виновни, няма за какво да плащаме, ама....ако това искат - трябва да се плати.Ще ги вземат тези пари от нас - О.К. да ги вземат, ама....да видим, че ако ни се случи и на нас няма да щадят "достойнството" на народа, а ще ни спасят.
За някакви силови методи не ми се размишлява, излишно е да споменавам, че историята доказа неефективността им, що се отнася до народите от либийския тиб.
Каквоима да се държим на положение, клякаме, питаме какво искат и им го даваме.После мислим как да компенсираме щетите.
Или ги натискаме до такава степен, че ни молят да ни угодят, ама...в това хич не вярвам.
Това не е Италия, не е Сергей Антонов, не е папата.....
Нещата са много по-сложни, но не и невъзможни.

Времето е единственият критик без амбиции