Не раздавайте присъди с лека ръка. Това е много лесно и вчера ни го доказаха.
Моя изключително близка жена е акушерка и работи в болница в Триполи. Както писах по-горе /но, очевидно, никой не си е направил труда да го прочете/, никой не може да напусне легално тази страна, без властите да му издадат изходна виза. Тази жена не можа да погребе родителите си, защото такава виза й беше отказана. Темата е дълга и не искам да ви досаждам с приказките, но нещата наистина не са толкова прости, колкото изглеждат.
Между другото, от нея съм чувала ужасяващи неща за - така наречената - здравна система на Либия. Например, когато на нея й кажат, че има родилка, тя автоматично слака три чифта ръкавици, защото всички родилки със СПИН и хепатит С ги пробутват на нея. Либийците предпочитат да не се занимават. Такова нещо, като профилактика, не съществува. Родилката със СПИН я идентифицират като такава в момента, в който тя вече е постъпила с родилни болки. И понеже там жените раждат на конвейр, често се случва да няма време да се смени чаршафа, на който току-що е родила жена със СПИН. На същия веднага ляга следващата.
В либийските болници и в момента гъмжи от СПИН. Бъдете сигурни, че при положението, което ми е описано, тази страна я очаква пандемия. Изключително ми е интересно, кой ще опере пешкира, когато това се случи.
Може би ще отида в Либия да снимам филм. Ако, разбира се, намеря, кой да го финансира.
|