С интерес прочетох мнението ти и не мога да крия,че в него има доста правота и смисъл.Само че ти изхождаш от презумцията,че ние,тези,които си позволиха тук да изразят мнение,смятаме,че непременно евентуалният втори баща или просто партньор,любим или както искаш го наречи,би трябвало да обича като свое детето на жената,в която е влюбен.Аз поне не съм твърдяла такова нещо и не смятам,че е толкова лесно.Признавам си,пред мен засега такъв въпрос не е стоял,така че не мога да говоря от позицията на лично преживяното.Но знам,че от страна на мъжа е необходимо поне ПРИЕМАНЕ.Смущаващо за мен е,че можеш да дадеш израз на ревността си към едно малко дете,плод на предишна връзка.Допускам,че е възможно да го почувстваш,но да смяташ,че имаш право да го проявиш,е друго нещо. Давам си сметка колко е комплицирано да живееш и да обичаш човек,който си има своята история,има си своята отминала любов,вероятно бурна и незабравима,има дете,което е плод на тази любов,има спомени,снимки някъде из албумите, които носят мириса и отпечатъка на едно време,от което не си част...Сигурно е много деликатно и доста трудно.Но един мъж би трябвало да подходи в аналогична ситуация именно деликатно,колкото му е възможно,а не като слон в стъкларски магазин.И когато става въпрос за зрели хора и деца,все пак крехката детска душа,която много по-лесно,болезнено и фатално може да бъде наранена,ми е по-скъпа някак...В случая става въпрос за малко дете- с внимание,почтеност,желание и постоянство едно малко дете може да бъде спечелено.Когато децата са по-големи,е доста по-сложно,тъй като те те гледат с далеч по-критично око.
Естествено,че е възможно детето на любимата да не те грабне,както казваш,по някаква причина.Ти също може въобще да не му харесаш.Но ние сме големи хора;естествено,че имаме своето право на обич,нежност,секс и прочие,но за нашите деца,докато са малки,ние сме всичко-ние сме техния свят.И в този смисъл е нормално да изхождаме на първо място от чувството си за отговорност пред тях.
Разбира се,че от няколко писания в един клуб,не можем да вникнем толкова надълбоко в отделния случай и да знаем съвършено ясно какво става в душата на човека.Всеки изхожда от собствения си опит или разбирания.И в края на краищата изборът е на написалата постинга.Не вярвам някой да е определил решението си само по съвети на непознати във виртуалното пространство.
А що се отнася до "странното мнение",че "кучето стои по-високо от любимия мъж",то мисля,че твърде буквално си ме разтълкувал.Не бих казала,че кучето стои по-високо от любимия мъж,както се изразяваш ти.Става въпрос за нещо друго.Аз съм човек,който обича много животните и за мен не е без значение мисленето на един човек по тези въпроси,което определя и много черти въобще от характера му-деликатен човек ли е,състрадателен ли е,отговорен ли е и т.н.Забелязала съм,че ми е трудно да имам близки отношения с мъж,който не обича животните,тъй като това за мен има пряка връзка с характера му като цяло.Ако обичам един мъж,очаквам и от него усилие да възприеме и да бъде бъде добър с кучето ми,да речем, и не виждам нищо странно в това.Това е живо същество,за което аз съм поела отговорност и което обичам и естествено,че не бих изоставила заради капризите и вкусовете на някого.Въпросът с алергии и т.н.мисля,че няма нужда от сериозен коментар...Аз не бих гледала с доверие на хора,които лесно се отказват от отговорностите си-даже и когато се отнася за домашни любимци.