аз затова така исках мъжки мнения тук. Защото все се опитвам да погледна през неговоте очи, и наистина осъзнавам как никак не е лесно. Особено за него имайки предвид, че дори още не е на етап когато мъжете се замислят за семейство и деца. И той осъзнава факта , че продължавайки да сме заедно все повече се привързваме, а евентуалното ни бъдеше заедно е много невероятно...
И в крайна сметка аз се опитвам да не натиквам връзката ни в някаква форма и да и лепя етикет. Обикновено хората се разочароват и страдат когато очакванията им не се покрият с реалността. Затова се опитвам да се преборя със собствените си очаквания. Всъщност тази връзка ми изглеждаше безперспективна още от самото начало, (и честно казано дори се изненадвам че все още сме заедно - май напук на всички "приятелски добри съвети да не се захващам с него, защото ще ми "разбие сърцето и т.н)). Още от тогава се опитвах да приемам нещата само за момента, но се оказа, че се подхлъзвам и започва нещо да ме тегли по-дълбоко. Опитвам се да се спра...От това се опитвам да избягам - от собствените си илюзии. Понякога май сами си пречим със свръхочакванията си.