|
Здравейте,
според вас имаме ли право да искаме да бъдем щастливи и да търсим любовта и щастието си другаде ,след като не сме я намерили при брачният си партньор.Или трябва в името на семейните традиции и децата да се пренесем в жертва,да се самоизключим като живи същества и да съществуваме в полза на това всички около нас и особено децата ни да бъдат спокойни ,защото са с двамата си родители.Друг е въпроса дали тези родители се понасят,обичат,разбират и т.н.Какво е правилното решение при такъв казус.Замислял ли се е някой то вас дали ще му бъде възможно да изживее живота си и да остарее с човек към когото не изпитва и капчица любов,а само уважение заради това,че е родител на детето.А пред някой от вас стояла ли е такава дилема и какъв избор би направил в такъв случай.Знам,че за всеки правилното решение е относително и субективно,но ще се радвам и ще съм ви благодарна,ако ми помогнете с мненията си.Искам да постъпя правилно,неискам да наванявам никого,въпреки,че знам,че това е невъзможно,но ще се опитам поне.Маже ли да се живее без любов цял живот?На мен ми изглежда невъзможно и това ми е проблем в момента.Още повече,че съпруга ми така и не успя за 10 години да ме накара да го обичам с цялото си сърце,така както винаги съм искала.Дори напротив ...успя да ме отблъсне още повече с грубото си поведение,изневяра и т.н,да не изпадам в подробности.Имаме едно прекрасна дъщеря,умно,добро и много чувствително дете.Обичам я ужасно и немога да си представя,че мога да я нараня по някакъв начин.Но вече съм душевно пуста,а имам неистова нужда да давам и получавам любов и то истинска.За съжаление не успявам да получа това в брака си и по тази причина няма как и да я дам.А много ми се искаше,но вече съм убедена,че това е невъзможно със съпруга ми.Знам,че сега повечето от вас ще започнат да ме убеждават да продължа да опитвам,да не се отказвам и т.н,но разберете,че вече съм опитвала.....10 години не са малко нали.Любовта или я има или я няма.Понякога колкото и да искаш да се случи нещо в теб към някого не се получава.Точно за това всеки търси половинката си според мен,защото химичните,физиологичните и психични процеси протичащи в организма ни не се съобразяват с волята ни.Точно за това всеки неможе да бъде влюбен или да обича всеки срещнат на улицата,а точно определен човек.И винаги го намира....понякога късно,но се случва.И тогава какво........
|
Възможно ли е без любов
