Не прибързвате ли малко с категоричните оценки?Какъв е този типичен стародавен женски мазохизъм,който не отчита "маловажни"неща като грубо отношение ,за което бе писано,изневяра и прочие.Или нямаме право да си позволяваме да изпадаме в протичоречие и да правим онова,което на мъжа му е позволено априори?Малко неетично е според мен бързо да се лепват етикети.Всички можем да сгрешим-едни в избора си на съпруг,други в преценката си за един човек,трети в нещо друго...