Що бе, това си е баш основателна причина- да не ми мине котка път, да не чуе дявола, да не се урочасам, пу-пу (иконка за плюене през рамото. лявото). Нещо като да не стъпваш на шахти, да не минаваш под стълбове, да излизаш сутрин винаги пристъпвайки с левия крак, да се стремиш да не срещаш коли с номера в които има нула и т.н.

Щото аман от лошотия и черномислие.

Освен това мисля повечето туземци в този клуб и до ден днешен си задават въпроса "що стана тъй" и "що на мен". Ако не си го задават, това е защото им е писнало да си губят времето с този въпрос, но това не означава че имат отговор. И естествено човек не знае кое добро е за лошо и кое лошо е за добро. Така в началото на всяко хубаво нещо има повече предпазливост и мнителност. По-нататък ако хубавото е достатъчно любезно да настоява, се потапяме в него и черногледството не ни е толкова интересно. Оттам и четенето в клуба не е толкова интересно. Всъщност можеш да познаеш човек който се чувства о.к. по майтапчийския тон, веселите отговори, темите по въпроса за положителните моменти, хилежа и несериозното отношение. И естествено на ника му няма табела "ми аз декларирам че съм в светъл период в момента".



Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.