Вярвам във водещата роля на определени хора - избрани, надарени - водачи на масите. За мен Джеферсън и Франклин (и останалите около тях) са хора, успели да погледнат в бъдещето и да създадат политическа рамка, която е достатъчно универсална, за да просъществува основно с допълнения (и наистина много малко отмени) в продължение на вече близо 230 години. През това време там се смениха 3 обществено-икономически системи и даже повсеместното невежество, което цари в момента там, като че ли не е пречка да продължат да се развиват. Та затова слагам на първо място политическата рамка, създадена конкретно от тия хора, на първо място, а икономиката е следствие. Просто рамката е достатъчно либерална, за да не пречи на кое да е рационално развитие на икономиката. А в моменти на ирационалност - обикновено (за късмет) се намира някой, който оправя нещата в установената политическа рамка. Например Франклин Рузвелт през трийсетте години.

Рационалността не е от стопроцентово присъщите човешки качества, напротив - чувствата са фактор. Виж природата и основното и средство за въздействие върху нас - естественият подбор е 100% рационална. Просъществуват смислените неща, безсмислените загиват. Предпочитание за рационално действие се наблюдава у хората и въобще културите, които са достатъчно умни, за да се поучат от рационализма на природата.

Няма връзка между защитата на правата на интелектуалната собственост и откриването на парния двигател. Най-малкото защото той е изобретен доста преди въвеждането на защитата на интелектуалната собственост. Целта на тази защита е да даде възможност на изобретателя/твореца да се възползва от плодовете на своя труд. Особено се дразня заради авторските права върху книгите - ами мамицата му - авторът е починал преди 50 години, а наследниците му, които ни най-малко не са допринесли продължават да се облагодетелстват от труда на предците си.

В момента с увеличението на сроковете на патентите и авторските права, с разширяването на обхвата върху софтуер, алгоритми и въобще принципи, се постига по-скоро обратния ефект и дай боже чугунените тикви в Брюксел, а и на други места се осъзнаят.

В демократично общество промените няма как да станат бързо. Ако не държим на демокрацията - Пиночет е добър пример. Ако държим, но допуснем "леки отклонения" - тачъризмът е нашето решение. Маргарет Тачър успя за 11 години да преведе Великобритания от изостанала постколониална страна със социалистически тип икономика към модерна либерална икономика, водейки междувременно война. Разбира се и тя и Пиночет си платиха по един или друг начин. Вярно е и друго - там имаше натрупан обществен капитал, при нас основата, върху която се гради е доста по-сиромашка.

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите