Преходът от старото (описано в статията мислене) към ново е обществен акт - смяна на икономическа, социална и политическа парадигма. За да се извърши е достатъчно една (дори не много голяма) част от обществото - тази икономически/политически и социално активната, да възприеме тези принципи, за да послужи като реален пример, но също проводник и защитник.

Тъй като не е необходимо промяната да достигне до всички - приемам, че ще е валиден принципът 20/80 - т.е. достатъчно е промяната да обхване около 20% от обществото, за да е повсеместна.

Защо 30 години -
1. Това е най-малкото време, в което реално могат да се сменят три поколения (старо, ново - повлияно от старо, ново). За пример тук мога да дам 3 водещи европейски страни - Германия, Франция, Великобритания - и трите се нуждаеха от трийсетина години, за да се преобразуват в това, което са сега. Германия - за да реши проблемите си от войната, а трите заедно - да излязат от колониалната епоха и се отърсят от социалистическия характер на държавните си устройства (политика и икономика).

2. 30 години обикновено са достатъчни да се забравят стари конфликти и да се премине към прагматизъм в икономика и политика. Отново давам примера от т. 1 с трите водещи европейски страни. Трябваха им 30 години, за да преодолеят старото.

3. За това време успешно се преразпределят стари и се натрупват нови капитали. Социална устойчивост се постига при разпределение на капиталите в по-широка база - да речем към 80% от капитала в поне 20% от населението.

4. За това време държавата може да постигне известен икономически суверенитет (все пак в рамките на нещо като европейска федерация) - минимизиране на външния дълг и възможност за позитивно влияние върху общественото развитие.

5. Това е най-малкото време - 3 цикъла на средно образование, 2 цикъла пълно (+ висше), за да може поне частично да се възстанови/постигне необходимо квалификационно ниво. Тук всъщност съм най-песимистично настроен, съответно притеснен - поради ниското заплащане и свързания с това нисък престиж на учителската професия, както и въобще липсата на пари в образованието - нивото на преподаване е ниско и образователната система не произвежда добри кадри. Все пак има надежда. Дано някои положителни тенденции, които вече се наблюдават, да продължат. Но освен държавата - все по-голяма роля следва да и ще заема бизнесът.

6. За 30 години може плавно да се постигне увеличаване на пенсионната възраст до към 68-70г, което ще реши някои от проблемите (тежащи и спиращи като котва) на социалното осигуряване.

Както писах вече - оптимист съм, затова и оценката ми може да се разглежда като оптимистико-реалистична.

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите