|
Дали да чакам докато смъртта си свърши работата или да си плюя на петите? С мъжа ми се оженихме много скоростно, после дойде и детето и както се казва : и заживели нещастно. Защото нещо неуловимо го няма вече, старая се да правя всичко възможно за да се чувства добре у дома, но" За мен няма значение дали е изчистено и сготвено; Цял ден си гледала детето ( на 6м. понастоящем)-и кво толкова е станало че закъснявам, ей, много си се уморила; Е, дошла си да ми покажеш магазините-кво от това, че имаше други планове, чудо голямо.." и още, и още. Каквото и да направя, все не е нищо, съвсем сама съм по цял ден, справям се с всичко-и с бебето, и пазаруването и всичски домашни дейности. Не се оплаквам, ама да имаше една топла дума. А то-не. За рожденния му ден му направих торта и разни глезотийки, подарих телефона, който си беше мечтал и излязохме на разходка. Аз предложих, докато той е с бебока да мина през нет клуб да си проверя пощата и той-ок. Да, ама отивам после и чувам: " Навирила си оная работа да ходи в нета, мърша с мърша! "
Като че земята се отвори...Не знаех къде съм? И той кой е?
Последва новата му гледна точка-много ме бил разглезил, трябвало да пипа с по-твърда ръка той, да си стоя при детето у дома.
Разбрах после, че чиляка решил, че по времето, което сме били заедно, съм имала паралелна връзка. Няма такова нещо, ама той-не, та не. А и да има какво? Предложих развод-това просто е поредната кавга от такъв характгер, с обиди и ругатни. Да, ама ми каза, че него този брак му е изгоден. И как няма, като всичко което той има е благодарение на пари от моите родители? И като строим в момента, точно с тяхна помощ...
Дилемата е-докога и дали да остана? Ако го напусна, как ще се справям с бебка? Ако остана, колко още да търпя и какво ли следва?
Споделяйте опит на препатили!
I feel good
|
Докато смъртта ни раздели?
