Дали да чакам докато смъртта си свърши работата или да си плюя на петите? С мъжа ми се оженихме много скоростно, после дойде и детето и както се казва : и заживели нещастно. Защото нещо неуловимо го няма вече, старая се да правя всичко възможно за да се чувства добре у дома, но" За мен няма значение дали е изчистено и сготвено; Цял ден си гледала детето ( на 6м. понастоящем)-и кво толкова е станало че закъснявам, ей, много си се уморила; Е, дошла си да ми покажеш магазините-кво от това, че имаше други планове, чудо голямо.." и още, и още. Каквото и да направя, все не е нищо, съвсем сама съм по цял ден, справям се с всичко-и с бебето, и пазаруването и всичски домашни дейности. Не се оплаквам, ама да имаше една топла дума. А то-не. За рожденния му ден му направих торта и разни глезотийки, подарих телефона, който си беше мечтал и излязохме на разходка. Аз предложих, докато той е с бебока да мина през нет клуб да си проверя пощата и той-ок. Да, ама отивам после и чувам: " Навирила си оная работа да ходи в нета, мърша с мърша! "
Като че земята се отвори...Не знаех къде съм? И той кой е?
Последва новата му гледна точка-много ме бил разглезил, трябвало да пипа с по-твърда ръка той, да си стоя при детето у дома.
Разбрах после, че чиляка решил, че по времето, което сме били заедно, съм имала паралелна връзка. Няма такова нещо, ама той-не, та не. А и да има какво? Предложих развод-това просто е поредната кавга от такъв характгер, с обиди и ругатни. Да, ама ми каза, че него този брак му е изгоден. И как няма, като всичко което той има е благодарение на пари от моите родители? И като строим в момента, точно с тяхна помощ...
Дилемата е-докога и дали да остана? Ако го напусна, как ще се справям с бебка? Ако остана, колко още да търпя и какво ли следва?
Споделяйте опит на препатили!

I feel good

Нищо лично, ама тая история ми звучи като откровение на човек с присъда от шест месеца затвор пред масов убиец, който чака изпълнение на смъртната си присъда. Просто е несериозно.

Боже, дано не виждам кое е сериозното в такъв случай! Мен ми се струва много сериозно да живееш с някой, който ти е толкова чужд вече. Един живот живеем, да му се не види-трябва ли да е кучешки?

I feel good

така, както си го описала...

"Да, ама ми каза, че него този брак му е изгоден. И как няма, като всичко което той има е благодарение на пари от моите родители? И като строим в момента, точно с тяхна помощ..."

На мен това ми стига, за да взема решение.

Мисля, че няма да имаш проблеми да се оправиш сама с бебето. Двама е по-малко от трима... тази проста аритметика предполагам родителите ти я владеят чудесно :) Просто ще продължат да помагат на теб и детето, а не на теб, детето и мъжа ти... всъщност единствения чужд елемент за тях.
Стига да не го смятат за зетя-мечта :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А обичаш ли го? Въпреки, че за мен няма любов, която да си струва някакво унижение и генерални компромиси. Като адвокат обаче ще ти кажа, че наистина е хубаво да се запази един брак, защото всеки такъв минава през различни кризи, друг е въпросът, че липсата на взаимност, обич и други важни неща на които се крепи един брак си е абсолютна предпоставка брака да не се запази и изпадайки в криза, тя да не може да бъде преодоляна. Не забравяй, че след раждането на малкото човече, той се чувства пренебрегнат! Да така е, ревнува! Психолозите много отдавна са стигнали до този извод. Малко маже намират за привлекателна бременната си жена и пак е факт, че мъжете залитат най-много в този период, защото бъдещото бебе и въобще бебето е номер едно. Знам, че звучи елементарно, но за разлика от нас мъжете не влагат чувства, когато залитат в страни. Всъщност аз имам една проста схема, която винаги е сработвала. Вземаш един бял лист и пишеш всички положителни и отрицателни качества и неща, които притежава съпругът ти. Ако плюсовете са повече, то определено си струва да положите усилия и да спасите брака си. Въпреки, че и тук е необходимо едно уточнение, трябва и двамата да го искате!

Помисли си добре, защото е лесно да си тръгнеш, много по-трудно е да се върнеш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ne mojesh da jiveesh s chovek koito ne te uvajava i te obijda.
tova shte reflektira i varhu jivita na deto ti - to shte bade svidetel na takavo otnoshenie i kato porastne ili shte go dopuska sas sebe si ili niama da uvajava sobstvenia si partnior.
a nestiga na tui otgore tozi maj i te zaplashva !!!!!!!!!!!!!!!!!! a i e paranoichno revniv - ti bremenna i druga vrazka!!!

spasiavai se dokato e vreme. imai predvid che toi moje da pochne da obehstava che shte e mnogo dobar i niama taka da pravi no tova samo shte udalji agoniata... ne se poddavai.

az ne bih tarpiala takova neshto!!!!!!!!!!!!!

a s bebo shte se spravish. ti ako si shtastliva shte moje da dadesh i poveche na deteto si.

uspeh

Абе, момиче - ти в ред ли си ? Не знаеш ли, че "Делото на давещите се е дело на самите давещите се" та даваш такива нескопосани съвети. Ако я караш по тоя начин ти гарантирам, че ще останеш стара мома.

vaobshte ne sam stara moma a sam shtastlivo omajena i ne bih tarpiala niakoi da e grub s men , da me obijda i da e bezotgovoren

po-dobre stara moma otkolkoto s niakoi tapanar

Много се радвам за теб. Дано никога не стигнеш до развод. Макар, че тоя нездрав интерес към прокълнатите, т.е. разведените... Не знам.
Обаче избягвай да даваш категорични съвети.

po-dobre stara moma otkolkoto s niakoi tapanar

Това последното изречение не го бях видял. Ми може да си е съвсем нормален. Ти откъде знаеш като си чула само едната страна ? Значи объркал съм се - развода не ти мърда. Въпрос на време е само.