"... ако например единия партньор е ведър и спокоен, а другия гневлив кибритлия, но иначе честен и справедлив, да речем, няма ли непрекъснатите избухвания на втория редовно да помрачават деня на първия..."

Ние със съпруга ми сме такива характери, аз съм кибритлийката. Ако не съм запалила опасен пожар, то е заслуга на партньора ми, сангвиник, защото може би имаше опит от един брак вече и знаеше с какво да прави или не компромиси. Еднакви интереси, семейна фирма, в която аз запълвам "дупки всякакви", с клиенти, с данъчни, банки, счетоводство, опашки, въобще от всичко помалко, едно голямо нищо, но необходимо НИЩО, приемам вината винаги да е в мен, незаслужено, но поносимо, овациите винаги са за него, заслужено, като стане непоносимо го приземявам, еднакъв начин на живот, вечното неспокойстие на характера ми да търя различната гледна точка с цел провокация и движение напред, може би това е някакво разковниче от 13 години, не знам докога