пък ако ще и да ме изтриеш!

Хващам бас, че изборът ти е бил добър. Даже много... Само че има един такъв синдром на бранчите жени и мъже - че когато вече си вътре в мидата на семейството - отпускаш се и си показваш и другата страна (другите, бих казал). А човекът е станал човек, защото цял живот е под напрежение (а напрежението като начин на живот понякога си е същинско удоволствие). Трябва да запазваме достойнство във всяка ситуация. И както обичам да повтарям: оказва се, че живееш с някого 10-15-20 години и накрая се оказва, че въобще не го познаваш. Тогава кого да виним, че искаме да останем сами, защото човекът, с когото сме подписали, се е оказал далеч под нивото ни? И въобще тук активни са други категории - само не и вината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите