Аз цялата история не я знам и нищо друго не мога да кажа, освен че тя пита след като е взела решението си. Хубаво-лошо, нейно си е.
Основна грешка е да искаш да променяш някого, ами то си е направо обидно за човека. Но дори да успееш някак да го докараш до своя огледален образ, ей тогава ще изпищиш най-яко от двоен ужас - първо ще се видиш колко си далеч от собствения си идеал и второ ще установиш, че по тая причина усилията ти са отишли на вятъра, а и, че с тебе също животът не се трае. Тъй че, всеки човек трябва да бъде приет такъв, какъвто е, или да не се приема изобщо.
А виж, по въпросите за семейството не съм изобщо компетентна - след 5 дена брачен живот просто не мога да кажа нищо друго, освен да благодаря на съдбата, че ме е отървала... Говоря по принцип за връзките между хората, там е моят опит и нещо поназнайвам.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/