Това трябва да решиш сама - ако искаш оставаш и плащаш решението си с унижението да те третира като неизвестно какво, да ти говори щуротии, а ти да ревеш.
Ако си тръгнеш - плащаш с усилия да си устроиш живота с детето, да се бориш за него/за детето говоря/ предимно сама, да се опиташ да си стъпиш на краката, в смисъл да дойдеш на себе си и да спреш да се интересуваш от човека, който те мачка както си поиска.
В първия случай робуваш на типично женския си мазохизъм, само защото е "адски любовен в леглото" /защото според теб вероятно това означава нещо, но мисля, че бъркаш/, във втория - на достойнството си на човешко, мислещо същество.
А учебната година на детето, която още не е започнала, според мен е претекст да останеш там, където си. Защото е имало достатъчно време през лятото за да го устроиш в друго училище. И да помислиш как да живеете занапред.
Щом не си го направила, значи решението ти е взето предварително и ти си постъпила според разбиранията си.
Не се сърди на резкия ми тон, просто се впрягам ужасно, когато видя млад човек да се остави безропотно да го носи течението без да предприеме нищо за да направлява сам живота си.
Каквото и да си решила - бъди достатъчно смела да му понесеш последствията. Кураж!

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/