призная, но при мен продължи около 3 години . През тези години аз въпреки че инстинктивно усещах нещо " гнило", и въпреки усилията си да се добера до някаква информация за изневяра / чрез други хора - познати и приятели, без да го показвам пред него/ така и не успях да открия нищо конкретно.
От момента в който научих за изневярата до вземане на крайното решение минаха около 20 дена, но може би щяха да са и по малко, ако той не беше в чужбина. Още с първия разговор след връщането му нещата се изясниха.
През тези 3 години многократно съм разговаряла с него тактично и внимателно или страстно и искрено, и многократно съм заявявала, че ако има друга жена или ако просто не ме обича вече - то нека се разделим с добро и всеки по своя път... Само и само да се свърши с това изтезание, на което той ме подлагаше, обричайки ме на самота и отчуждение.
Но бившият спокойно и пресметливо изчака най-удобния момент за него / по ред практични причини/ и тогава извади на показ другата си връзка.
Не му пукаше и сега не му пука, какво съм преживяла през тези години и как съм ги " похарчила" за нищо, гърчейки се душевно до него, вместо да бъда щастлива сама или с друг.
Когато няма любов - не очаквай милост!

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 14.12.03 11:07.