до днес не съм чул думите: Имам щастлив брак. Но тук в клубовете често срещаме: Щастливо съм разведен/-а. Очевидно такава е логиката на живота - и Франц Кафка го беше казал някъде: "Роден съм да живея в самота". Изглежда самотата повече приляга на хората в противовес на вечните грапавини на два пълноценни характера, събрани заедно - всеки със своите слабости и претенции. Във всеки случай каквито и търкания да имам със съпругата си - а те никак не са малко - даже сме възможно най-неподходящата партия според всички зодиаци (Дева - Риба) - аз си имам и друг живот - този в главата ми и този с децата ми и този с близките ми и приятелите ми и въобще животът на човека има много ракурси, за да зависи щастието му от съпруга/-та. Така че семейството - животът с избрания партньор - може и да не заема чак голяма част от живота ни, ако сме по-широко скроени вътрешно и имаме интелектуалния и душевния ресурс да компенсираме нещата (неслучайно наскоро споменах някъде тук колко много ми отвори очите за тези неща "Автобиографията" на Агата Кристи). Защото само примитвните хора залагат щастието си на брачния партньор - в този случай: колкото и идеален да е той - винаги си оставаш неудовлетворен и винаги губиш - губиш партньора си, губиш себе си и мечтите си за щастие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите