Звучиш безкрайно отчаяно, не е като без причина. Звучиш и като истеричка. Улавя се виртуално, не ми се мисли при реален контакт. И ти го казвам не, за да те критикувам, а за да ти кажа как биваш възприемана отстрани.
Това, което си съставих като впечатление, беше: ужасно отчаяна, депресирана и истерясала жена, готова на всичко, само и само да задържи мъжа си, с когото има брак. Аз съм жена. Ако бях мъж, сигурно бих се почувствала отблъсната от подобна гледка и картинка.
Разбирам те, че си на ръба на разума, но трябва да се съвземеш. В противен случай няма да постигнеш нищо по отношение на съпруга си, най-много да го отвратиш още повече от себе си и да увеличиш дистанцията. Хората интуитивно се стремят към компанията на ведри, лъчезарни и неангажиращи събеседници. С коя от тези характеристики мислиш, че би съблазнила съпруга си? И защо, по дяволите, трябва да го задържиш на всяка цена? С това си състояние най-много да постигнеш да те съжалява като душевно болна...Не ме разбирай погрешно - съпричастна съм на мъката ти, но ти трябва да се съвземеш, защото действително звучиш налудничаво...Приеми, че няма да се върне. Престани да го търсиш постоянно. Престани да се опитваш да му вменяваш чувство за вина, защото още повече се унизяваш в очите му. Това няма да го накара да те заобича изведнъж или да го респектираш. Запази достойнството си в тази и без друго крайна ситуация.... И престани да ходиш подире му, да хълцаш, шмъркаш, плачеш, вайкаш, опяваш и мрънкаш! Това го отблъсква. Затвори учтиво вратата си след него и запази приличния контакт, но нищо повече. Разумна жена си, все някога трябва да осъзнаеш, че има мигове, в които, ако изгубиш достойнството си, губиш себеуважението си за цял живот.
La donna e mobile
|