"Виж, Питаща, ти си решаваш какво да правиш. моят съвет е да не делиж хората на етнически прицип. ВСИЧКИ СМЕ ХОРА, ЖИВЕЕМ НА ЕДНА ПЛАНЕТА. Има добри и лоши хора - българи, турци, китайци, американци .....без значение. Дори и да се беше влюбила в българин каква е гаранцията, че той щеше да е добър? Няма такава. Важно е да има любов!
Оценявай човека по това, което е станал, а не по това какъв се е родил! Не бади расистка!"

Мдааа, боя се, че "Непознатият" май се оказва и незапознат :), защото:

1.Ако все пак не се лъжа развръзката на тая история е следната - момичето, след поредната си разбита любов от около 4,5 години не си е в България, а с "турчина" не знам какво е станало. Вероятно все още си е мега самотен, люто ревнив, вманиачено самовлюбен и безкрайно ограничен в доста отношения, впрочем като и повечето си български събратя, които вероятно се мислят за турци, но нямат и понятие от книжовен турски, нито от проблема ислям и демокрация в Турция, нито са виждали някога библия преведена на старотурски с везани със златна нишка корици.
2.Аз лично не обичам статистиката, а признавам само и единствено закономерностите на математиката и физиката, но за съжаление тя отново дава верен резултат :)
3.Правилата и закономерностите са си правила, независимо дали ни харесват и искаме да не съществуват, защото те не са измислени от някого за собствена прищявка, а защото са се наложи на принципа на естествения дългогодишен подбор, на приципа на опита и грешката при оцеляването на поколенията и организирането обществата.
4.Следва да е ясно на всеки, че възпитанието е определящо за изграждането на хората и превръщането им в личности, а то зависи не само от средата, в която се формират характерите им, но и от родовите традициите и родовия манталитет.
5.Така, че нищо ново под слънцето.
Необходимо и достатъчно е: да се стремим да се образоваме във всяко отношение, на принципа "ненужно знание на тоя свят няма", тъй като невежеството е пагубно не само за нас, а и за околните ни събратя; да се учим от опита и грешките на другите, вместо да се опитваме да ги проверяваме; и да не допускаме да си трошим главите постоянно в едни и същи неразбиваеми стени! Само тогава ще живеем достойно и ще сме доволни и щастливи от себе си и ще имаме шанса да оставим нещо истинско през краткото си съществуване на тоя свят :)