|
|
| Тема |
 Re: За себе си го пиша |
|
| Автор | Caня (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 05.11.07 08:56 |
|
|
|
За съжаление нямам много време затова ще гледам да съм кратка. Не съм съгласна, че няма такова животно толерантност. Има, но то трябва да се отглежда при определени условия, които за съжаление са нереални и недостижими. Едно пустинно цвете не би оцеляло в джунглата от раз, ще му трябва време да еволюира. И при хората е така ще дойде ден в който на никой няма да му пука другия от каква религия е, какъв му е цвета на кожата и какъв език говори. Но уви тогава няма да ни е по-лесно. Сигурно всеки един от вас е чел поне веднъж някое книжле със фантастика (поне Ян Бибиян от Елин Пелин (учихме го в училище даже )), та във въпросните книжлета се описва как машини ни управляват, как света е загинал от какви ли не фактори главните обикновено са технологиите. Тогава се появява от някъде някой закъсал човечец който имала нещастието да оцелее и да му се налага да се бори със киборги разни там всякакви (не съм особен любител на тази литература затова моля да ме извините за невежеството ми ) за да запази човешкото в себе си, да може да зачева деца по естествен път, да може да си яде доматки от градината и какви ли не неща с които разполагаме в момента, но не оценяваме. Но това също е в гените на човека (като способността му винаги да има от какво да е недоволен и да се оплаква) да оценява какво е имал след като го е загубил. Та в една такава хипотетична и фантасмагорична ситуация няма да ти пука кой какъв е, а ще се хванете здраво в общата битка за по-добро. Защото в подобна ситуация хората биха били малцинство. И накрая като факти, че книгите за Жул Верн и на други негови съвременници са били като вид предсказание за развитието на бъдещето на хората ме кара да се замисля дали тези фантастики които сега са на дневен ред няма да са един вид предсказание за бъдещето. И понеже аз държа да си зачевам децата по естествен път и да си хапвам доматки от градината (която тук нямам ). Предпочитам да не съм толерантна да не се подавам на асимилиране. А да си се подавам на дребните кавги и спорове, че в никоя друга държава не би било мислимо да има табели, новини по национална телевизия и каквито искате още неща на език на малцинствата. Просто неискам да еволюирам. Ако сметните, че това не е добре за обществото ОК приемам да съм извън него. Но не приемам погазването на правото ми да живея в свободни държави където както аз навън съм чужда и спазвам законите и не си пиша на кирилица или не говоря на бългърски на общественни места и уви никой не се е погрижил да имам новини на бългърски, камо ли указателни табели на същия ми роден език. Така и аз като си дойда да си живея в Разград не искам от автогарата да ме понася омайната реч, която отново не е бългърска. Искам като се прибера и ако съм забравила как да си стигна до нас да намеря указатели на бългърски език за това. Моите желания много ли са? Аз мисля, че тук идва момента с възпитанието и уважението не с толерантноста. Аз уважавам законите и правата на другите. В замяна обаче желая да се уважават и моите.
| |
| |
| 
|
|
