|
|
|
|
|
Не съм си мислила, че някога ще ми стане толкова мъчно за Разград!
Преди няколко дни тръгнах за София, за да се запиша в унито. И как можа тоя шофьор на излизане от Разград да пусне толкова тъжна песен?! И докато минавах през града си спомних всичко хубаво и лошо, което ми се случи тук.
Всичко почна още от автогарата. Спомних си с каква радост напусках града за известно време, а също така как съм се сбогувала с приятели на същото това място. Минахме покрай центъра и изникнаха хиляди спомени от преживяните 19 години тук. Тук като малка дядо ми ме разхождаше и ме люлееше на едно хипопотамче, с нашите излизахме по големите
празници, купуваха ми балонче или нещо друго. Спомних си приятелските срещи. Как съм се карала или сдобрявала с тях. А ето я и дискотеката. И колкото и мизерна да е, съм се забавлявала страшно там. Минахме и покрай
първото ми работно място. Толкова се бях трудила там и с каква гордост получих първата ми заплата:)
Толкова пъти бях минавала по всичките тези улици, бързащата за среща с гаджето или за поредния купон, смеейки се с приятели, или с разбито сърце. А малката джамия ме подсети, че тук се разбираме добре с малцинствата, че
няма такава омраза както в другите градове. А всеки върви по улицата усмихнат, няма ги намръщените, безлични софийски лица. Не, аз няма да бъда такава! Ще запазя усмивката на лицето си, ще запазя вярата си в доброто!
Ха, ето я отбивката за лозето ни. Леле, как мразех да копая там, е, вече няма да ходя. Но как ще ми липсва тази природа!
А ето я и Пчелина. Колко пъти съм идвала тук! С нашите на поредния пикник или просто да наберем минзухари, кокичета и синчец. Спомних си как идвахме на язовира с приятели да си починем и да поиграем карти.
Тези мигове ще ми липсват, но ето живота ми тепърва започва! Аз сама ще изградя бъдещето ми, то ще бъде такова каквото аз пожелая! Ще запазя оптимизма ми! Ще запазя спомените ми, защото Разград ме направи такава, каквато съм!
| |
| |
| 
|
|
На тръгване...
