Р Е В Н О С Т



Отело седеше в задръстената с готварски уреди кухня, лапаше кисело зеле с мариновани краставички и внимателно разглеждаше чашата с ракия на огнения залез. Дездемона не издържа.
- Ако искаш да знаеш, току що съм я измила.
- Имам чувството, че и друг кърка в тази къща - мрачно рече той и плю през прозореца.
- Моля те, престани с тази ревност! - разлигави фасада Дездемона. - Остави ме на мира поне един отчетен период!
- Никога! - изрева Отело и очите му се извъртяха като ратативки. - Докато не ви пипна, няма да мирясам, така да знаеш!
- С кого ще ме пипнеш? Никой не е идвал вкъщи от години. Всичките ти приятели бягат, не смеят да ме поздравят. Като ме видят и се крият по входовете.
- Охо, навъртат се наоколо, значи. Душат! Иска им се на мръсниците!
Тя не отговори. Започна да търка загорялото на една тава и не след дълго я проби. Отело продължи да се навива:
- Ох, само да ви пипна! Както сте ми голички, ще ви напъхам и двамата в микровълновата фурна...
Неочаквано Дездемона се обърна и счупи няколко чинии в главата му. Първите четири не му направиха особено впечатление, чак на петата политна назад, събори хладилника и се свлече на земята.
Влезе Хамлет, който размахваше нож.
- Къде е онзи мръсник, мъжът ти? - изкрещя той, сякаш бе участник в първенство по надвикване. - Подай ми това копеле, че нямам търпение да му ампутирам главата. За торса не бери грижа, ще ти го върна веднага.
- Ама, моля ви се, на какво основание? - изписка Дездемона и се опита да влезе в един шкаф.
- На какво основание ли? - продължи да реве Хамлет и съзря скъсаните чорапи на Отело, които се подаваха из под масата. - Я, тези пищяли ги познавам! - и скочи да ги разфасова.
- Не пипай, водят ми се! - на свой ред опули очи тя и блъсна масата.
Ножът се заби в плота до дръжка. Шишето с ракия падна върху гърдите на Отело, гърлото влезе в отворената му уста и къркането с весело бълбукане изчезна в хранопровода му.
Хамлет захвърли плота на масата и измъкна добре наточен бръснач.
- Ще ми кажете ли най-после, какво искате? - запита отново Дездемона, доволна, че има срещу себе си бръснач, а не флекс-машина.
- Искам този мръсник, мъжът ти, да спре да зяпа задника на годеницата ми Офелия. Да го остави веднъж завинаги на мира, че те правя вдовица и окото ми не мига!
- Моля? - не схвана веднага тя. - Намеквате, че моят мъж кьори приятелката ви из отзад?
- Именно!
- И кога това?
- По цял ден! Погледът му все там - зъркелите му ще паднат!
- Не може да бъде! Днес зяпа ли го?
- И още как!
- Това е невъзможно! Той не е мърдал от къщи. Целият ден беше пред очите ми.
- Че то не му трябва да мърда. От банята прави кириза копелето!
- От банята? - Дездемона взе нещо да се шашка. - Нашата баня няма прозорец.
- За какво му е прозорец? Достатъчно е, че вашата баня е на една стена с нашата баня, а душа така са го монтирали простите строители, че както и да застанеш, винаги си със задни части към вашата баня...
- И през стената ли я вижда? - тъпо запита тя.
- Защо трябва да я вижда? Просто си я представя! Няма начин да не си я представя! Тя развива крановете, той чува шума на водата и започва да си я представя - гола, красива и беззащитна. Трескаво мисли за нея, желае я, явяват му се разни миражи...А твоят ненаситник как само злоупотребява с миража на Офелия!
В същото време Отело, който беше с обратни реакции, наместо да е вече покойник от толкова присъединила се към организма му ракия, взе че се размърда и случайно препъна жена си. След кратък полет Дездемона се озова в обятията на Хамлет, който изтърва бръснача и също я гушна.
Отело отвори очи.
- Най-после ви гепих! - кръвяса той и грабна острието.
Тук е моментът да поясним, че Отело беше кривоглед и нито на Дездемона, нито на Хамлет им бе ясно кого ще заколят първи. Смъртната опасност инстинктивно ги сближи. Двамата се вкопчиха здраво, като всеки се стремеше да се прикрие зад тялото на другия.
Влезе Марлоу и веднага се обърна към Хамлет:
- Господин Хамлет, уловен сте на местопрестъплението в акт на изневяра с госпожа Дездемона! Моята клиентка ще остане доволна.
Отело се нервира, че не звънят на вратата.
- По дяволите! Кой сте вие и как влязохте вкъщи?
- До никъде няма да стигнете с това невъзпитано държание- сряза го детективът. - Подайте ми този бръснач и без глупости, че тази седмица с никого не съм се сбил още!
- Много съжалявам - сви се мавърът,- но наминете другото полугодие - някъде към септември. Сега ми пречите.
- Ще ви фрасна един! - озъби се Филип.
- И да ми фраснете, застрахован съм! - осведоми го Отело и сдаде уреда.
Марлоу го изпробва на палеца си.
- С него ли се бръснете?
- Редно е да забележите - поглади се по брадата Отело,- че от известно време пропускам това упражнение. Исках само да изчегъртам онзи комшия от бюста на жена ми.
Хамлет отскочи от Дездемона, на което детективът махна пренебрежително с ръка и запуши “Мелник”.
- Само не се правете на гнуслив - изкашля се той. - На моята клиентка й е достатъчно и това, че сте се погледнали само - извади някакъв договор и го тикна в ръцете на омекналия принц Датски. - Надявам се, познавате буквите.
В края на текста Хамлет неистово замуча:
- Това е мръсна фалшификация! Офелия не е ревнива, не го вярвам!
- Вие сте безнадеждно тъп за аристократ - осведоми го Марлоу и размаха едно листче. - Това е квитанция за двадесет бона, ако ви гепя на калъп с ей това маце! - и намигна на Дездемона.
- Без свалки, ако обичате! - намеси се отново Отело и грабна един чук.
Детективът радостно се изкиска.
- Ще ми доставите невъобразимо удоволствие, ако се опитате да ме ударите.
- Нямам намерение да удрям никого. Искам да закова вратата след вас. Тръгвайте си най-после!
- О, кей, изчезвам! - И скочи от прозореца. Отдолу се чу дрезгавият му глас:
- Изхвърлете онази шушумига, че забравих да му дам да разпише командировъчното.
- Ако имате предвид Хамлет, няма да ви карам да чакате - отзова се Отело и веднага изпълни поръчката. Принцът изглежда падна на глава, щото Марлоу се смя от сърце близо минута.
- Винаги съм си мечтал за апартамент на последния етаж, не на партера - коментира мавърът и започна да ремонтира масата.
Жена му се въздържа от мнение, взе две торби и ключовете от колата, след което изчезна към близкия супермаркет.
Като привърши с ремонта Отело откри, че шишето му е празно и слезе в мазето за ново. До вратата на абонатната станция някой жално скимтеше.
- Мамка им и котки, намерили кога да се разгонят - изруга той и включи електрическото фенерче.
На земята лежеше Офелия и здраво стискаше левия си крак.
- Комшу, умирам! - изстена тя и му показа един син балон. - Виж ми глезена. В това тъмно мазе се изпотроших цялата.
Мавърът освети болното място отблизо.
- Лоша работа! - утеши я той. - Поне един месец няма да стъпваш като хората.
- Зорът ми е да се довлека до вкъщи. Я ми помогни да стана, че този влажен цимент ми изпи здравето.
Отело я прихвана през кръста, опита се да я научи да ходи на един крак, но след няколко упражнения се отказа. Напъна снага и я понесе на ръце като булка.
Тъкмо пред нейната врата, отнякъде изскочи Дездемона.
- Сега вече всичко ми е ясно! - изсъска тя и го удари с парче деликатесен салам по главата.
Отело изсипа Офелия на изтривалката, побягна в спалнята и се зави през глава с юргана.
Същата вечер, в пристъп на сляпа ревност, Дездемона удуши Отело.