казвам
"обичам те"
с три думи:
"искам да умра"

най-ужасното е високият ти гръб
в далечния край на леглото

тази планета е прекалено малка да ме поеме целия
никой град не е достатъчно различен
да се чувствам на мястото си

когато говорим за Твоите планове
аз съм мухата
която доброволно се беси на паяжината

каквито и глупости да измислям
няма да те впечатля
бейб, моля те, направи края

не, ние не говорим
ти не говориш
затова се превръщам в студеното
което склерозира радиаторите

масата във всекидневната е кръгла
денят е пети януари
остават ни три дена
три пъти секс
след който идва най-страшното

само двамата сме
а ти се заключваш в тоалетната
присъствам от страх
в останалите пет стаи едновременно

три дена
три дена
три дена

сутринта ще открадна нещо от стаята ти
примерно снимките
не е важно дали ще забележиш
последното незаконно приключение с тебе

този път (скъпи Джос)
не пожелавам да се рестартирам
давам на късо
и хлътвам в себе си


Двехилядиипет

По протегнатата нагоре ръка
моята се нанизват зърната
от които се пука шампанско
което напоява протритата кожа на главата ми
от която порастват площади
където празнувам се правя че празнувам
със съвършено непознати хора
ще си останат съвършени и затова непознати
да не ми пожелават да преяждам със щастие
да се разглобя от любофф
виж сега обръщам се
загуби ми жълтата ръкавица тази двехилядиипета
със синя звезда върху дланите
която трябва да спаси света
но не мисля че може
защото се изплъзна от пръстите на супербой
който си протяга нагоре ръцете
а от докосванията на
върховете на пръстите се пука заря
която осветява ходилата ми, намазани с руска салата
която може всеки да оближе
стига да каже моля
и да опресни лицето ми няколко пъти
през тази двехилядиипет е случайно число